Арбитраж и извънсъдебно уреждане

Въпреки че използването на разнообразни способи за алтернативно решаване на спорове се увеличи значително през последните години, на практика то съществува отдавна.

Арбитражът е традиционна алтернатива на решаването на спорове по съдебен ред. Той е често срещан при търговски спорове, особено при тези свързани с международни спорове и въпроси, по които техническата опитност на решаващия орган е от значение. Арбитрите постановяват решения, които имат обвързваща сила за страните по спора. Процедурите, които се използват в арбитража, варират от неформални до правила, които по същество наподобяват съдебните процедури. Предимствата на арбитража включват неговата конфиденциалност, гъвкавост, бързина и опитност на множество арбитри. В повечето случаи, но не винаги е по-евтин в сравнение със съдебния процес.

Помирението е отличителна характеристика за производствените отношения. Помирителят събира страните заедно и спомага за улесняването на преговорите им. Помирителят не е решаващ орган.

Посредничеството (Медиацията) се появи през деветдесетте години като все по-популярна форма на разрешаване на спорове. Подобно на спогодбата, то включва трета неутрална страна, която помага на страните по спора да водят преговорите по-ефективно, така че да достигнат до взаимноприемливо решение. Посредникът подпомага страните при проучване на възможностите и преценяване на предимствата и недостатъците на съответните обстоятелства. Посредничеството може да спести време и средства при решаването на спора, както финансови, така и емоционални. Посредничеството може също така да помогне на страните да възстановят доверието и уважението, както и да предотврати неблагоприятно развитие на съществуващите взаимоотношения. Посредничеството осъществява функцията си в най-голяма степен когато е доброволно, въпреки че има някои случаи на проекти за задължително посредничество, при което страните по спора трябва да преминат през процедурата на посредничество като предпоставка за отнасянето на спора им пред съдия или арбитър.

Посредническият арбитраж е процес, при който страните преминават през улесняваща процедура на посредничество и в случай, че проблема не се реши изцяло или определени въпроси останат нерешени в следствие на посредничеството, то посредникът е оправомощен да реши спорните въпроси като арбитър.

Мини процесът е процедура, благоприятна за компании, спорещи по сложни въпроси. Обикновено изпълнителните директори на компаниите, с правомощие да решават спорове, образуват експертна група с един от нашите членове като неутрален председател. Законните представители на двете страни презентират своята гледна точка по случая в резюме без свидетели или с ограничен брой свидетели. Необходимо е да представят релевантни факти, подкрепени с доказателства. По този начин изпълнителните директори могат да преценят предимствата и недостатъците на своята теза и тази на ответната страна. След пледоариите изпълнителните директори водят преговори с или без участието на неутралната страна, като се опитват да достигнат до взаимно приемливо решение по проблемите. Неутралната страна може да действа като посредничи за изясняване на проблемите, нуждите и интереса на страните или да дава оценка и насока за решаване на въпросите от страните. Този процес не е обвързващ и не е в ущърб на правата на страните.

Неутралната оценка е процес, при който неутрална страна се запознава с основанията на страните по случая и дава необвързваща оценка за вероятния изход в случай, че проблемът бъде отнесен за решаване пред съдия или арбитър.

 

BG EN FR